PureBallast
ballast water treatment  sytem
ballast water treatment sytem

Подбор на система за пречистване на баластни води

11-те точки по-долу са ключови въпроси, които трябва да бъдат обсъдени с всеки доставчик. За по-подробна информация относно съображенията при избора на система за третиране разгледайте изчерпателните ресурси на Alfa Laval за управление на баластните води.

1. Типът на системата одобрен ли е едновременно от ММО и от Бреговата охрана на САЩ?

Конвенцията за управление на баластните води (BWM) на ММО, която вече е ратифицирана, служи като основна международна насока за системите за третиране на баластни води. Спазването на Конвенцията за BWM е задължително.

Освен това е важно да се търси сравнително скорошен сертификат за типово одобрение от ММО. Оценката на системите се е развила от приемането на Конвенцията за BWM през 2004 г. Сертификатите, издадени от оторизирани органи, явяващи трети страни, сега предоставят повече подробности за изпитването, както и информация относно ограниченията за експлоатация на системата.

Освен това вече има редица национални и регионални разпоредби, най-значимата от които е Стандартът за изхвърляне на баластни води на Бреговата охрана на САЩ (USCG). За да дебаластира във водите на Съединените щати, плавателният съд трябва да има система за третиране на баластни води, която е типово одобрена от USCG, или може да се използва одобрена като AMS система до пет години от датата на потвърждаване на съответствието на плавателния съд (първоначално или разширено). Ако експлоатацията като АСУ отговаря на оперативните нужди на плавателния съд, а типовото одобрение не отговаря (например ако 72-часовият режим на задържане е ограничение), тогава може да се използва като АСУ (т.е. системата може да работи в режим ММО)

Спазването на законодателството на USCG е важно дори за плавателни съдове, които не са пряко засегнати от него, тъй като то има отношение към стойността на тяхната потенциална препродажба. Ако системата за третиране на баластни води на даден плавателен съд няма одобрение от USCG, ще е трудно той да бъде продаден на купувач, който иска да работи на този ключов пазар.

При разглеждането на типовите одобрения от ММО и USCG е важно да се търсят сертификати, издадени от оторизирана трета страна. Това ще гарантира по-голяма валидност и повишена прозрачност. (Вижте въпрос 2).

2. Вода с естествено срещащи се организми ли се използва за сертифицирането?

Важно е всеки сертификат за типово одобрение да бъде издаден от оторизирана трета страна, за да се осигури контролирана среда и реалистични условия на изпитване. Без прозрачността, осигурявана от трети страни, може да се създаде възможност за съкращаване на технологични процедури.

Например организмите, които живеят близо до водната повърхност, са по-устойчиви на ултравиолетова светлина и поради това най-добре се третират с UV лампи със средно налягане. Чрез използване на еднородна смес от подбрани и култивирани организми тези трудни за третиране организми могат просто да бъдат извадени от уравнението. В реалния свят обаче водата не се регулира и организмите са едновременно по-трудни за третиране и по-разнообразни.

Сериозни доставчици, които разбират реалните последици от несъответствието, избират надеждна ултравиолетова технология, търсят прозрачност, осигурявана от трети страни, и проактивно излагат своите системи на натоварване. Трябва да се използва естествена вода с некултивирани организми, като полихеити, ротифери и скариди, в идеалния случай с наличие на усложнения, като например цъфтеж на водорасли.

3. Системата специално за морска употреба ли е проектирана?

Колкото и изненадващо да изглежда, повечето системи за третиране на баластни води имат своите корени в пречистването на питейна вода на сушата. Това означава, че тяхната технология е адаптирана към морската среда, а не е разработена за нея.

За разлика от системите за третиране с ултравиолетови лъчи на сушата, които се предхождат от други процеси на почистване, системите за третиране на баластни води трябва да се справят с трудни за третиране организми, непостоянно качество на водата, по-високи температури и дълги периоди на спиране със солена вода в тях. Система, специално проектирана за морски условия, ще бъде по-добре подготвена за тези предизвикателства.

4. Ще издържат ли на корозия в морска вода основните компоненти на системата?

Основните компоненти на много системи за третиране на баластни води са изработени от по-нискокачествени материали, като например стомана 316L. Макар че 316L е често използван машиностроителен материал, той корозира при контакт с морска вода. Реакторът за третиране с ултравиолетови лъчи, който се пълни с морска вода по време на процеса на третиране, може да корозира за по-малко от пет години, ако е изработен от 316L, което налага скъпа подмяна.

Ако е изработен от материал, като например супераустенитна неръждаема стомана 254 SMO или AL6XN, която ефективно издържа на корозия вследствие на морска вода, може да се очаква, че основните компоненти на системата за третиране ще издържат много по-дълго. UV реакторите от AL6-XN например могат да издържат 20 или повече години.

5. Системата оползотворява ли максимално произведената ултравиолетова светлина?

Част от постигането на биологично и енергийно ефективно ултравиолетово третиране е да се гарантира, че цялата ултравиолетова светлина, произвеждана от лампите, действително достига до целевите организми. Вътрешната конструкция на реактора трябва да осигури високо и равномерно разпределение на ултравиолетовата светлина, както и висока турбулентност във водата, преминаваща през него. Това ще гарантира, че всички организми получават концентрирана доза.

При води с ниска чистота, където ултравиолетовата пропускливост е по-ниска, са необходими още по-строги мерки. Използването на специално проектирани ръкави от синтетичен кварц за лампите ще поддържа предаването на по-широк вълнов спектър и ще осигури повече ултравиолетова светлина за дезинфекция. (Вижте въпрос 6).

6. Системата предлага ли ефективно управление на енергията?

Управлението на енергията отчасти е въпрос на енергийна ефективност. Естествено, системата за третиране на баластни води трябва да използва възможно най-малко количество енергия, за да се осигури съответствие.

Управлението на енергията обаче е въпрос също и на ефективност на биологичната дезинфекция. Макар че системата трябва да работи ефективно, тя трябва да има и значително количество енергия в резерв. Това ще ѝ позволи да повиши мощността си за най-трудните сценарии, например води с изключително ниска ултравиолетова пропускливост (вижте въпрос 5).

Без възможности за повишаване на мощността системата може да компрометира работата на плавателните съдове в трудни води. В най-добрия случай това може да забави операциите по баластиране, като значително намали дебита на баластни води. В най-лошия случай може да попречи за влизането в тези води изобщо.

7. Системата има ли автоматичен цикъл за почистване на място (CIP)?

Без някаква форма на почистване по кварцовите ръкави на ултравиолетовите лампи на система за третиране на баластни води ще се натрупват отлагания на калциев карбонат и метални йони. Това ще влоши третирането, тъй като ще може да преминава по-малко от ултравиолетовата светлина, произведена от лампите.

Механичното избърсване е алтернатива на CIP, но бърсалките са неефективни срещу натрупването на метални йони, които трябва да бъдат отстранени с течност с ниско рН. Нито пък почистват ултравиолетовия сензор в реактора, който измерва ултравиолетовата пропускливост. Ако сензорът е замърсен, системата може да използва повече енергия от необходимото или да бъде лошо управлявана по друг начин.

Всяка форма на механично почистване, включително ръчно, ще доведе и до драскотини по ръкавите. В крайна сметка те също ще влошат ефективността на третирането.

Казано накратко, изпитванията са показали, че CIP има важна роля за поддържането на ефективността на биологичната дезинфекция на система за третиране на баластни води. При система, базирана на ултравиолетови лъчи, ефектите се забелязват след една почистваща операция.

Без възможности за повишаване на мощността системата може да компрометира работата на плавателните съдове в трудни води. В най-добрия случай това може да забави операциите по баластиране, като значително намали дебита на баластни води. В най-лошия случай може да попречи за влизането в тези води изобщо.

8. Има ли налични функции за цялостен мониторинг и програмирани функции за безопасност?

Безопасността е от първостепенно значение на борда. Това е една от причините за избор на система за третиране на баластни води, базирана на ултравиолетови лъчи, вместо такава, която разчита на химикали. Дори и системата за третиране с ултравиолетови лъчи обаче трябва да бъде изградена с оглед на безопасността.

Мониторингът на всички основни компоненти е задължителен. Например, позицията на всички вентили трябва да бъде указана чрез обратна връзка. Самият реактор трябва да има както сензори за температура, така и за ниво (за предпочитане в двойна конфигурация), а в случай на прегряване или ниско ниво на водата трябва да има функция за спиране. Последната може да предотврати сериозни повреди на оборудването в случай на неизправност.

9. Системата автоматична и лесна за разбиране от оператора ли е?

Въпреки че броят и сложността на системите на борда се увеличава, полезното време и цялостната компетентност на екипажите не се повишават. Това прави автоматичната работа изключително важна за всяка система за третиране на баластни води. Най-добре е да има един бутон за стартиране и спиране и да няма ръчна намеса по време на работа.

Графичен потребителски интерфейс, вместо текстови интерфейс, може да осигурява по-ясен общ преглед, което да улеснява вземането на правилни решения и използването от международни екипажи. За максимално ясен общ преглед и гъвкавост системата за управление трябва да може да се включи в интегрираната система за управление на плавателния съд.

10. Доставчикът на системата има ли доказани възможности?

Както при всяка голяма инсталация, способността на доставчика да осигури навременна доставка е от решаващо значение за избягване на допълнителни разходи. Инсталирането на система за третиране на баластни води е много сложно начинание, особено когато се извършва като модернизация. Често участват множество страни, което означава, че доставчикът трябва да може да работи с много партньори и да осигури ефективно управление на проекта, когато е необходимо.

Тези възможности са още по-важни сега, когато Конвенцията за BWM вече е ратифицирана. Тъй като всички кораби ще се нуждаят от система за третиране на баластни води в рамките само на няколко години, хиляди плавателни съдове ще се конкурират за малкото налични ресурси.

Много доставчици са доставили досега само няколко системи и поради това не разполагат с производствената сила да се разширят през следващите години. Други нямат практическия опит, за да осигурят безпроблемна инсталация с множество участващи страни. За да се снабдите своевременно със съвместима система, е важно внимателно да се запознаете с инсталираната база и миналия опит на доставчика.

11. Системата придружена ли е от силно предложение за глобално обслужване?

Изборът на система за третиране на баластни води има дългосрочно значение, тъй като оборудването е предназначено да издържи за целия жизнен цикъл на плавателния съд. Ще има нужда не само от части, но и от опит за оптимизиране на системата в продължение на много години експлоатация.

Наличието на лесен достъп до поддръжка ще се отрази положително върху спокойствието и разходите за целия жизнен цикъл. От друга страна, ако не е налице поддръжка, това може да окаже въздействие върху способността на плавателния съд да спазва изискванията, ако не може да бъде организирано навременно обслужване. Изборът на доставчик с глобална сервизна мрежа е от решаващо значение и доставчикът в идеалния случай трябва да има добре разработено предложение за обслужване специално за третиране на баластните води.

Ако плавателният съд ще бъде продаван впоследстие, наличието на система от признат доставчик с поддръжка по целия свят може също така да повлияе положително върху продажната цена и броя на потенциалните купувачи.