Ултравиолетовото третиране (UV) и електрохлорирането (EC) са основните методи, използвани за третиране на баластни води. Първоначално ултравиолетовите технологии като PureBallast са се считали за по-опростени и по-подходящи за по-малки дебити от баластни води, докато електрохлорирането се е смятало за по-практично за по-големи дебити. Това обаче бързо се променя.
Днес UV третирането и електрохлорирането са подобни по капацитет, размер и потребление на енергия, което извежда на преден план други фактори. Електрохлорирането включва рискове за здравето, опасения за безопасността, постоянни разходи за консумативи и често скрити разходи по CAPEX и всичко това може да наклони везните в полза на UV третирането.
Нашият технически документ „Comparing UV and electrochlorination: Achieving peace of mind and economy in ballast water treatment“ (Сравняване на UV третирането и електрохлорирането: Постигане на спокойствие и икономия при третирането на баластни води) изследва тези проблеми в дълбочина. Прочетете го, за да видите как ще ви се отрази изборът ви – в краткосрочен и дългосрочен план.
Има 11 основни въпроса, които трябва да се проучат при разглеждането на системите за третиране на баластни води. Следното ръководство за избор може да ви помогне. Съществуват редица технологии за третиране на баластни води. Третирането с ултравиолетови лъчи е често срещан избор, но дори и UV-базираните системи се различават значително.
Дългоочакваните разпоредби за третиране на баластни води вече са в сила. Конвенцията за управление на баластните води (BWM) на ММО е ратифицирана и законодателството на Бреговата охрана на САЩ (USCG) вече е в сила. Въз основа на десетгодишния си опит Alfa Laval разполага със знанията, които да ви помогнат да се ориентирате в разпоредбите, засягащи вашия плавателен съд.
Приетата през 2004 г. Конвенция за BWM е известна официално като Международна конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби. Въпреки че ратифицирането ѝ отне много години, въвеждането ѝ предизвика разработването на съвременната гама от системи за третиране.
От ратификацията ѝ през септември 2016 г. Конвенцията за BWM превърна третирането на баластни води в основен проблем в световен мащаб. Новопостроените плавателни съдове ще се нуждаят от типово одобрени системи за третиране от септември 2017 г., а съществуващите плавателни съдове ще трябва да ги модернизират до първата инспекция за възобновяване на класа си след тази дата. По същество всички плавателни съдове ще трябва да инсталират система за третиране в рамките на период от около пет години.
Тъй като Конвенцията за BWM беше приета, когато се знаеше по-малко за контролните механизми, необходими за третирането на баластни води, сертификатите за типово одобрение от ММО се развиха с течение на времето. Сертификатите, издадени след 2014 г., предлагат повече подробности за експлоатационните ограничения на дадена система, като например нива на соленост, температура и ултравиолетова пропускливост. Сертификатите, издадени преди тази дата, трябва да бъдат разглеждани критично и винаги следва да се търси най-новата тяхна редакция.
Днес Конвенцията за BWM се интерпретира по повече или по-малко уеднаквен начин от изпитващите органи по света, явяващи се трети страни, които се стремят да осигурят висока степен на прозрачност при всички процедури на изпитване.
Най-съществена сред многобройните национални разпоредби за третиране на баластни води е Стандартът за изхвърляне на баластни води на Бреговата охрана на САЩ (USCG) в сила от юни 2012 г. В съответствие с него от декември 2013 г. всички нови плавателни съдове, които желаят да дебаластират във водите на Съединените щати, трябва да спазват изискванията за съществуващите плавателни съдове.. За определен първоначален период някои системи, одобрени от Международната морска организация (ММО), са одобрени за използване във водите на Съединените щати като алтернативни системи за управление (АСУ). Поради наличието на системи за третиране с типово одобрение от USCG обаче системите, одобрени от ММО, които са инсталирани след 7 март 2017 г., вече няма да получават одобрение като АСУ.
Системите, представени на USCG за типово одобрение, към момента трябва да бъдат тествани по метода за оцветяване на CMFDA/FDA. Системите трябва да са добре разработени при извършване на изпитване, а изпитванията трябва да се провеждат от независима трета страна. Тази степен на прозрачност добавя правдоподобност към резултатите от изпитването. Освен това по време на изпитванията на USCG съществуват по-специфични изисквания за проследяването на работните параметри.
Досега само няколко системи за третиране на баластни води са получили типово одобрение от USCG, включително PureBallast 3. Бъдещото приемане на метода за изпитване на най-вероятното количество (MPN), който е по-подходящ за системи, базирани на ултравиолетови лъчи, като например PureBallast 3, ще позволи да продължат да бъдат използвани някои системи, одобрени днес като AMS.
